Оригиналът или адаптацията
Дискусия на тема „Оригиналът или адаптацията“ се проведе в рамките на форума „Литературен прожектор“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. В нея участваха университетският преподавател културолог Огнян Ковачев, художничката и сценограф Теменуга Станчева и писателят и театрален режисьор Петър Денчев. В разговора за адаптациите на литературни произведения на сцената и на големия екран и изразните средства в различните изкуства се включиха и част от гостите на събитието. Специалистите се обединиха около мнението, че литературният първоизточник и театралното или кинопроизведение следва да се възприемат като самостоятелни творби. Според Петър Денчев в ситуацията на драмата, която от писмен текст преминава в сценична постановка, текстът е отделно произведение и не можем да го смятаме за оригинал. „Театърът е единственото изкуство, което не оставя артефакт и не е възпроизводимо, то е уникална среща между публиката и артистите и не можем да разберем какво се случва, ако не споделяме пространството с актьорите. Това е може би последното изкуство, което не може да бъде наблюдавано през медия, макар че не знаем как ще се развият нещата с 3D технологиите“, посочи Денчев. Той припомни, че преди ХХ век театралното произведение е разглеждано като съдружно на литературното, и това има основание, защото класическият театър представлява установена схема от речеви интонации и жестове, които не търпят индивидуално-субективно променяне от гледна точка на изпълнението, което днес наричаме интерпретация. Има само различни спектри на актьорското присъствие в комедия или трагедия, уточни той. По думите му едва с появата на театъра на натурализма вече мислим за представлението не толкова като адаптация, а като интерпретация. След изявите на модернизма и утвърждаването на режисьорската професия в Европа вече се смята, че автор на спектакъла е режисьорът и представлението е резултат от неговото взаимодействие с литературното произведение, било драма или адаптиран текст. Той подчерта, че за разлика от литературата за четене, където общуваме директно с написаните образи, сценичното произведение винаги първо минава през субективния фактор на режисьора, създаващ свят с персонажи, филтрирани от актьорското изпълнение. Огнян Ковачев изясни етимологията на двете дискутирани понятия. Според него използването на думата „оригинал“ е проблематично в тези изкуства и затова предпочита да мисли за „източник“ или „първоизточник“, което е и значението на чуждицата, свързано с раждане и произход. Той добави, че различни течения във втората половина на ХХ век подлагат на съмнение идеята за оригинала. Адаптацията се въвежда в изследователски области, изследващи природни явления преди да е затворена като понятие в по-тясна естетическа употреба, припомни той. Оттам преминава в социалните науки. На български според него е уместно да се замени с думите приспособяване или пригаждане, които имат и негативен оттенък. В отношенията между литературата и киното понятието адаптация навлиза активно в средата на 30-те години на ХХ век. По думите му това, което вълнува зрителя, който познава едно литературно произведение, е дали филмът отговаря на неговата представа и то не като съдържание, а като лична емоция и представа за персонажите. Естественият резултат е да не отговаря и тогава зрителят не е доволен от създателите на филма, понякога с основание, защото те целенасочено са решили да не следват духа на книгата и я интерпретират по свой си начин, каза преподавателят и добави, че в киното това започва да се случва от 60-те години на миналия век. Дотогава въпросът за верността е свързан според него със самата индустрия като технология и зависи от нейните способности. С напредването на технологиите се увеличава умението на седмото изкуство да изобрази една литературна творба по-богато и пълноценно, но и все повече авторите се изкушават да й изневеряват, смята той. Теменуга Станчева даде примери за сценични интерпретации по „Дон Кихот“ и „Майстора и Маргарита“ от близкото минало. И двете са дело на художниците Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, които по думите й сътворяват изключително интересни визуални решения със силни послания за двете постановки. Първата е на режисьора Петър Пашов, който според Станчева дава много адекватна на духа на романа трактовка. Историята от книгата на Булгаков за нея е много силна в постановката на Славчо Маленов от серията „Приложна литература за театър“. Сценографката вижда тенденция за въвеждане на наратив в театралното действието чрез разказвачи, което понякога завладява силно режисурата и лишава изкуството от уникалния сценичен език, който борави с пластика или статика. Друго, което не одобрява, са честите интерактивни спектакли, които се продуцират на много места с цел привличане на публика. Според Станчева добрият спектакъл е не този, който впечатлява с конструкцията или някои от компонентите си, или онзи, който сочи с пръст режисьорската концепция. Тя смята, че само при наличието на ансамбъл от художник, режисьор и актьорска трупа протича двупосочната заразяваща енергия между сцена и салон, която не е физическа екзалтация, а духовно преживяване. Проблемът за внасяне на наратив във филмовото или сценично действие бе обсъден и от другите участници, като Огнян Ковачев даде като успешни примери за преценен и приложен с цялостна поетика задкадров глас във френското кино при Жан-Люк Годар и в унгарското при Марта Месарош и Миклош Янчо, както и в екранизацията по „Хамлет“ на Лорънс Оливие, където героят води вътрешен монолог. По думите на Петър Денчев наративният театър е популярен, а този прийом събужда социална рефлексия в публиката. В дискусията бяха обсъдени още въпросът за авторските права в театъра, както и за адаптацията при превод на художествено произведение, където често е невъзможна верността към оригинала, особено при поезията.
|
|
Подиум на писателя
Рита Индиана разкрива "Асмодей": Трилър, черна магия и наследството на диктатурата
Рита Индиана (Rita Indiana) представя новия си роман "Асмодей" (Asmodeus), който ще бъде публикуван на 1 септември 2026 година от Graywolf Press. Книгата е преведена от испански от Ачи Обехас (Achy Obejas) и се явява хипнотизиращ трилър, който разглежда търсен ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Проф. Димитър Чолаков – Изкуството е форма на образование и вдъхновение за нови поколения
Проф. Димитър Чолаков, наскоро привлече вниманието на студентите в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Той е професор по живопис в Педагогическия факултет и е известен със своите многобройни самостоятелни изложби, които са предст ...
Ангелина Липчева
|
София Стойнева: Подарък от думи и емоции
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Маргарита Петкова - Поетесата, която вдъхновява с всеки ред
Поетесата Маргарита Петкова, известна със своите дълбоки и емоционални стихотворения, навършва 70 години. Тя споделя, че най-голямото удовлетворение за нея е, когато читателите се припознават в нейните творби. За нея, всяко преживяване в живота е ценно, от раж ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Философия на композицията: Механичният ум на Едгар Алън По
Едгар Алън По е един от най-влиятелните поети и писатели на XIX век, чиято работа продължава да вдъхновява читатели и творци и до днес. Неговото произведение "Враната" (The Raven) е не само литературен шедьовър, но и пример за начина, по който технологичният н ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
На 16 и 17 септември 1918 година, в района на Ка Тасон, под връх Грапа, капитан Еторе Виола (Ettore Viola) от VI Ардити успява да завладее стратегическа позиция с помощта на тримата си останали войници. Той събира части, които нямат офицери, и успява да отблъс ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Сюзън Гласпел и криминалната драма: Женската перспектива в началото на 20-ти век
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
|
Келси Л. Смуут (Kelsey L. Smoot) представя своя дебютен поетичен сборник "СОУЛМЕЙТ КАТО ГЛАГОЛ" (SOULMATE AS A VERB), който е важен принос към дългата традиция на творби, призоваващи ни към любов и освобождение. Този сборник ни подтиква да се замислим за това кой или какво може да бъде нашата душевна сродна душа и как би изглеждал светът, ако бяхме душевни сродници не само на партньорите си, но и ...
|
Експресивно
Изразът "rebus sic stantibus" и неговото значение в правото и ежедневието
Добрина Маркова
|
|
16:16 ч. / 24.04.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 4416 |
|
Дискусия на тема „Оригиналът или адаптацията“ се проведе в рамките на форума „Литературен прожектор“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. В нея участваха университетският преподавател културолог Огнян Ковачев, художничката и сценограф Теменуга Станчева и писателят и театрален режисьор Петър Денчев. В разговора за адаптациите на литературни произведения на сцената и на големия екран и изразните средства в различните изкуства се включиха и част от гостите на събитието.
Специалистите се обединиха около мнението, че литературният първоизточник и театралното или кинопроизведение следва да се възприемат като самостоятелни творби.
Според Петър Денчев
в ситуацията на драмата, която от писмен текст преминава в сценична постановка, текстът е отделно произведение и не можем да го смятаме за оригинал. „Театърът е единственото изкуство, което не оставя артефакт и не е възпроизводимо, то е уникална среща между публиката и артистите и не можем да разберем какво се случва, ако не споделяме пространството с актьорите. Това е може би последното изкуство, което не може да бъде наблюдавано през медия, макар че не знаем как ще се развият нещата с 3D технологиите“, посочи Денчев.
Той припомни, че преди ХХ век театралното произведение е разглеждано като съдружно на литературното, и това има основание, защото класическият театър представлява установена схема от речеви интонации и жестове, които не търпят индивидуално-субективно променяне от гледна точка на изпълнението, което днес наричаме интерпретация. Има само различни спектри на актьорското присъствие в комедия или трагедия, уточни той.
По думите му едва с появата на театъра на натурализма вече мислим за представлението не толкова като адаптация, а като интерпретация. След изявите на модернизма и утвърждаването на режисьорската професия в Европа вече се смята, че автор на спектакъла е режисьорът и представлението е резултат от неговото взаимодействие с литературното произведение, било драма или адаптиран текст. Той подчерта, че за разлика от литературата за четене, където общуваме директно с написаните образи, сценичното произведение винаги първо минава през субективния фактор на режисьора, създаващ свят с персонажи, филтрирани от актьорското изпълнение.
Огнян Ковачев изясни етимологията на двете дискутирани понятия.
Според него използването на думата „оригинал“ е проблематично в тези изкуства и затова предпочита да мисли за „източник“ или „първоизточник“, което е и значението на чуждицата, свързано с раждане и произход. Той добави, че различни течения във втората половина на ХХ век подлагат на съмнение идеята за оригинала.
Адаптацията се въвежда в изследователски области, изследващи природни явления преди да е затворена като понятие в по-тясна естетическа употреба, припомни той. Оттам преминава в социалните науки. На български според него е уместно да се замени с думите приспособяване или пригаждане, които имат и негативен оттенък. В отношенията между литературата и киното понятието адаптация навлиза активно в средата на 30-те години на ХХ век.
По думите му това, което вълнува зрителя, който познава едно литературно произведение, е дали филмът отговаря на неговата представа и то не като съдържание, а като лична емоция и представа за персонажите. Естественият резултат е да не отговаря и тогава зрителят не е доволен от създателите на филма, понякога с основание, защото те целенасочено са решили да не следват духа на книгата и я интерпретират по свой си начин, каза преподавателят и добави, че в киното това започва да се случва от 60-те години на миналия век. Дотогава въпросът за верността е свързан според него със самата индустрия като технология и зависи от нейните способности. С напредването на технологиите се увеличава умението на седмото изкуство да изобрази една литературна творба по-богато и пълноценно, но и все повече авторите се изкушават да й изневеряват, смята той.
Теменуга Станчева даде примери за сценични интерпретации
по „Дон Кихот“ и „Майстора и Маргарита“ от близкото минало. И двете са дело на художниците Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, които по думите й сътворяват изключително интересни визуални решения със силни послания за двете постановки. Първата е на режисьора Петър Пашов, който според Станчева дава много адекватна на духа на романа трактовка. Историята от книгата на Булгаков за нея е много силна в постановката на Славчо Маленов от серията „Приложна литература за театър“.
Сценографката вижда тенденция за въвеждане на наратив в театралното действието чрез разказвачи, което понякога завладява силно режисурата и лишава изкуството от уникалния сценичен език, който борави с пластика или статика. Друго, което не одобрява, са честите интерактивни спектакли, които се продуцират на много места с цел привличане на публика.
Според Станчева добрият спектакъл е не този, който впечатлява с конструкцията или някои от компонентите си, или онзи, който сочи с пръст режисьорската концепция. Тя смята, че само при наличието на ансамбъл от художник, режисьор и актьорска трупа протича двупосочната заразяваща енергия между сцена и салон, която не е физическа екзалтация, а духовно преживяване.
Проблемът за внасяне на наратив във филмовото или сценично действие
бе обсъден и от другите участници, като Огнян Ковачев даде като успешни примери за преценен и приложен с цялостна поетика задкадров глас във френското кино при Жан-Люк Годар и в унгарското при Марта Месарош и Миклош Янчо, както и в екранизацията по „Хамлет“ на Лорънс Оливие, където героят води вътрешен монолог. По думите на Петър Денчев наративният театър е популярен, а този прийом събужда социална рефлексия в публиката.
В дискусията бяха обсъдени още въпросът за авторските права в театъра, както и за адаптацията при превод на художествено произведение, където често е невъзможна верността към оригинала, особено при поезията.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Оптимус Прайм остава символ на надежда и лидерство в съвременния свят
Оптимус Прайм (Optimus Prime) е един от най-емблематичните персонажи в света на анимацията и киното, като символ на добродетелност и лидерство. Той е главният герой в поредицата "Трансформърс" (Transformers), която дебютира през 1984 година. Съществуването му ...
|
Избрано
Аса Дрейк изследва идентичността и взаимоотношенията в новата си поетична колекция
Аса Дрейк (Asa Drake) е поет, който умело съчетава теми за идентичност, място и отношения в своята дебютна поетична колекция "Maybe the Body". Нейната работа е вдъхновена от личния опит, от разговори с приятели и от взаимодействия с различни социални и ...
|
Лауреатът на наградата „Владимир Башев“ Денис Олегов с представяне на новата си книга
|
Ако сте поропуснали
Ядрени графични новели разкриват сложността на нашето минало и бъдеще
Наследството на ядрената енергия е дълбоко вплетено в съвременната ни история. От детството си помня пътувания покрай камиони, превозващи радиоактивни отпадъци, и снимки, които показват как природата съжителства с човешките творения, наситени с радионуклиди. ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |