РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
На бюрото
Ние приличаме на Орфей, когото предупреждават да не се обръща назад, з ...
На бюрото
Носителката на национални литературни награди Петя Цонева, представи п ...
Литературен обзор
Българите са най-търпеливият народ, който съм срещал. Но в същото врем ...

Оригиналът или адаптацията

Дата на публикуване: 16:16 ч. / 24.04.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
4407
В разговора за адаптациите на литературни произведения на сцената и на големия екран и изразните средства в различните изкуства се включиха и част от гостите на събитието.Специалистите се обединиха около мнението, че литературният първоизточник и театралното или кинопроизведение следва да се възприемат като самостоятелни творби.в ситуацията на драмата, която от писмен текст преминава в сценична постановка, текстът е отделно произведение и не можем да го смятаме за оригинал.
Оригиналът или адаптацията
Оригиналът или адаптацията
Снимка © Валентина Добринчева / БТА
Подиум на писателя

Дискусия на тема „Оригиналът или адаптацията“ се проведе в рамките на форума „Литературен прожектор“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. В нея участваха университетският преподавател културолог Огнян Ковачев, художничката и сценограф Теменуга Станчева и писателят и театрален режисьор Петър Денчев. В разговора за адаптациите на литературни произведения на сцената и на големия екран и изразните средства в различните изкуства се включиха и част от гостите на събитието.

Специалистите се обединиха около мнението, че литературният първоизточник и театралното или кинопроизведение следва да се възприемат като самостоятелни творби. 

Според Петър Денчев 

в ситуацията на драмата, която от писмен текст преминава в сценична постановка, текстът е отделно произведение и не можем да го смятаме за оригинал. „Театърът е единственото изкуство, което не оставя артефакт и не е възпроизводимо, то е уникална среща между публиката и артистите и не можем да разберем какво се случва, ако не споделяме пространството с актьорите. Това е може би последното изкуство, което не може да бъде наблюдавано през медия, макар че не знаем как ще се развият нещата с 3D технологиите“, посочи Денчев.

Той припомни, че преди ХХ век театралното произведение е разглеждано като съдружно на литературното, и това има основание, защото класическият театър представлява установена схема от речеви интонации и жестове, които не търпят индивидуално-субективно променяне от гледна точка на изпълнението, което днес наричаме интерпретация. Има само различни спектри на актьорското присъствие в комедия или трагедия, уточни той. 

По думите му едва с появата на театъра на натурализма вече мислим за представлението не толкова като адаптация, а като интерпретация. След изявите на модернизма и утвърждаването на режисьорската професия в Европа вече се смята, че автор на спектакъла е режисьорът и представлението е резултат от неговото взаимодействие с литературното произведение, било драма или адаптиран текст. Той подчерта, че за разлика от литературата за четене, където общуваме директно с написаните образи, сценичното произведение винаги първо минава през субективния фактор на режисьора, създаващ свят с персонажи, филтрирани от актьорското изпълнение.  

Огнян Ковачев изясни етимологията на двете дискутирани понятия

Според него използването на думата „оригинал“ е проблематично в тези изкуства и затова предпочита да мисли за „източник“ или „първоизточник“, което е и значението на чуждицата, свързано с раждане и произход. Той добави, че различни течения във втората половина на ХХ век подлагат на съмнение идеята за оригинала. 

Адаптацията се въвежда в изследователски области, изследващи природни явления преди да е затворена като понятие в по-тясна естетическа употреба, припомни той. Оттам преминава в социалните науки. На български според него е уместно да се замени с думите приспособяване или пригаждане, които имат и негативен оттенък. В отношенията между литературата и киното понятието адаптация навлиза активно в средата на 30-те години на ХХ век. 

По думите му това, което вълнува зрителя, който познава едно литературно произведение, е дали филмът отговаря на неговата представа и то не като съдържание, а като лична емоция и представа за персонажите. Естественият резултат е да не отговаря и тогава зрителят не е доволен от създателите на филма, понякога с основание, защото те целенасочено са решили да не следват духа на книгата и я интерпретират по свой си начин, каза преподавателят и добави, че в киното това започва да се случва от 60-те години на миналия век. Дотогава въпросът за верността е свързан според него със самата индустрия като технология и зависи от нейните способности. С напредването на технологиите се увеличава умението на седмото изкуство да изобрази една литературна творба по-богато и пълноценно, но и все повече авторите се изкушават да й изневеряват, смята той. 

Теменуга Станчева даде примери за сценични интерпретации

по „Дон Кихот“ и „Майстора и Маргарита“ от близкото минало. И двете са дело на художниците Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, които по думите й сътворяват изключително интересни визуални решения със силни послания за двете постановки. Първата е на режисьора Петър Пашов, който според Станчева дава много адекватна на духа на романа трактовка. Историята от книгата на Булгаков за нея е много силна в постановката на Славчо Маленов от серията „Приложна литература за театър“. 

Сценографката вижда тенденция за въвеждане на наратив в театралното действието чрез разказвачи, което понякога завладява силно режисурата и лишава изкуството от уникалния сценичен език, който борави с пластика или статика. Друго, което не одобрява, са честите интерактивни спектакли, които се продуцират на много места с цел привличане на публика. 

Според Станчева добрият спектакъл е не този, който впечатлява с конструкцията или някои от компонентите си, или онзи, който сочи с пръст режисьорската концепция. Тя смята, че само при наличието на ансамбъл от художник, режисьор и актьорска трупа протича двупосочната заразяваща енергия между сцена и салон, която не е физическа екзалтация, а духовно преживяване. 

Проблемът за внасяне на наратив във филмовото или сценично действие

бе обсъден и от другите участници, като Огнян Ковачев даде като успешни примери за преценен и приложен с цялостна поетика задкадров глас във френското кино при Жан-Люк Годар и в унгарското при Марта Месарош и Миклош Янчо, както и в екранизацията по „Хамлет“ на Лорънс Оливие, където героят води вътрешен монолог. По думите на Петър Денчев наративният театър е популярен, а този прийом събужда социална рефлексия в публиката. 

В дискусията бяха обсъдени още въпросът за авторските права в театъра, както и за адаптацията при превод на художествено произведение, където често е невъзможна верността към оригинала, особено при поезията. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Носителката на национални литературни награди Петя Цонева, представи пред кърджалийска публика книгата си „Люлката на живота“.   Това не е просто представяне на кни ...
Вижте също
Българите са най-търпеливият народ, който съм срещал. Но в същото време има много мъдрост в българския народ, защото е оцелял. Това каза Божидар Чеков на представянето на ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Стилът отличава Джейн Ан Филипс, спечелила награда „Пулицър“ за художествена литература
Джейн Ан Филипс спечели „Пулицър“ с романа Night Watch („Нощна стража“), който е третият от трилогия за войната. Преди него тя пише Machine Dreams („Машинени мечти“) за последиците от Втората световна война и войната във Виетнам върху американско семейство и L ...
Христина Терзиева
Подиум на писателя
Проф. Николай Овчаров пише книга за аристокрацията по време на Второто българско царство
Проф. Николай Овчаров работи по нова книга за аристокрацията по време на Второто българско царство. Това съобщи той във Варна при представянето на последното си издание, посветено на владетелите от същата историческа епоха, което излезе през месец март т.г. и ...
БТА
Библиотеката на УНСС получи ценно дарение от книги
Йоанна Лашкова
Подиум на писателя
Еволюционната теория. Ако няма Бог, всичко е позволено
Братството на Чекотинския манастир „Св. Архангел Михаил“ представя в Ловеч книгата „Еволюционната теория. Ако няма Бог, всичко е позволено“. За изданието ще говори отец Нектарий от светата обител на 16 май , четвъртък, от 17:30 часа в Националния пресклуб в Ло ...
БТА
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Ясмина Реза е удостоена с международната литературна награда „Чино дел Дука“
Френската писателка и драматург Ясмина Реза е удостоена с международната литературна премия „Чино дел Дука“, предаде АФП. Това е една от големите награди на фондациите на Френския институт. Стойността на премията е 200 000 евро.  „През последните четири ...
Анна Владимирова
Литературен обзор
Доц. Анета Дончева получи награда за цялостен принос за развитието на библиотеките
Доц. Анета Дончева получи отличие за цялостен принос за развитието на библиотеките. Призът бе връчен в рамките на годишните библиотечни награди за 2023 г., които се присъждат от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). Церемонията по връчването ...
Гергана Николова
Литературен обзор
Кметство Дебелец за първи път организира инициатива за размяна на книги по случай 24 май
БТА
Подиум на писателя
Стилът отличава Джейн Ан Филипс, спечелила награда „Пулицър“ за художествена литература
Христина Терзиева
Джейн Ан Филипс спечели „Пулицър“ с романа Night Watch („Нощна стража“), който е третият от трилогия за войната. Преди него тя пише Machine Dreams („Машинени мечти“) за последиците от Втората световна война и войната във Виетнам върху американско семейство и Lark & Termite („Чучулига и термит“) за Корейската война. Тя започва да работи върху Night Watch преди осем години и установява паралел м ...
Златното мастило
Какво ще видим в първото издание на Черноморски международен литературен фестивал
Мая Стефанова
На бюрото
Канадският писател Ерик Шакур спечели Наградата на книжарите (Prix des Libraires ) на Франция з ...
Начало Подиум на писателя

Оригиналът или адаптацията

16:16 ч. / 24.04.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
4407
Оригиналът или адаптацията
Оригиналът или адаптацията
Снимка © Валентина Добринчева / БТА
Подиум на писателя

Дискусия на тема „Оригиналът или адаптацията“ се проведе в рамките на форума „Литературен прожектор“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. В нея участваха университетският преподавател културолог Огнян Ковачев, художничката и сценограф Теменуга Станчева и писателят и театрален режисьор Петър Денчев. В разговора за адаптациите на литературни произведения на сцената и на големия екран и изразните средства в различните изкуства се включиха и част от гостите на събитието.

Специалистите се обединиха около мнението, че литературният първоизточник и театралното или кинопроизведение следва да се възприемат като самостоятелни творби. 

Според Петър Денчев 

в ситуацията на драмата, която от писмен текст преминава в сценична постановка, текстът е отделно произведение и не можем да го смятаме за оригинал. „Театърът е единственото изкуство, което не оставя артефакт и не е възпроизводимо, то е уникална среща между публиката и артистите и не можем да разберем какво се случва, ако не споделяме пространството с актьорите. Това е може би последното изкуство, което не може да бъде наблюдавано през медия, макар че не знаем как ще се развият нещата с 3D технологиите“, посочи Денчев.

Той припомни, че преди ХХ век театралното произведение е разглеждано като съдружно на литературното, и това има основание, защото класическият театър представлява установена схема от речеви интонации и жестове, които не търпят индивидуално-субективно променяне от гледна точка на изпълнението, което днес наричаме интерпретация. Има само различни спектри на актьорското присъствие в комедия или трагедия, уточни той. 

По думите му едва с появата на театъра на натурализма вече мислим за представлението не толкова като адаптация, а като интерпретация. След изявите на модернизма и утвърждаването на режисьорската професия в Европа вече се смята, че автор на спектакъла е режисьорът и представлението е резултат от неговото взаимодействие с литературното произведение, било драма или адаптиран текст. Той подчерта, че за разлика от литературата за четене, където общуваме директно с написаните образи, сценичното произведение винаги първо минава през субективния фактор на режисьора, създаващ свят с персонажи, филтрирани от актьорското изпълнение.  

Огнян Ковачев изясни етимологията на двете дискутирани понятия

Според него използването на думата „оригинал“ е проблематично в тези изкуства и затова предпочита да мисли за „източник“ или „първоизточник“, което е и значението на чуждицата, свързано с раждане и произход. Той добави, че различни течения във втората половина на ХХ век подлагат на съмнение идеята за оригинала. 

Адаптацията се въвежда в изследователски области, изследващи природни явления преди да е затворена като понятие в по-тясна естетическа употреба, припомни той. Оттам преминава в социалните науки. На български според него е уместно да се замени с думите приспособяване или пригаждане, които имат и негативен оттенък. В отношенията между литературата и киното понятието адаптация навлиза активно в средата на 30-те години на ХХ век. 

По думите му това, което вълнува зрителя, който познава едно литературно произведение, е дали филмът отговаря на неговата представа и то не като съдържание, а като лична емоция и представа за персонажите. Естественият резултат е да не отговаря и тогава зрителят не е доволен от създателите на филма, понякога с основание, защото те целенасочено са решили да не следват духа на книгата и я интерпретират по свой си начин, каза преподавателят и добави, че в киното това започва да се случва от 60-те години на миналия век. Дотогава въпросът за верността е свързан според него със самата индустрия като технология и зависи от нейните способности. С напредването на технологиите се увеличава умението на седмото изкуство да изобрази една литературна творба по-богато и пълноценно, но и все повече авторите се изкушават да й изневеряват, смята той. 

Теменуга Станчева даде примери за сценични интерпретации

по „Дон Кихот“ и „Майстора и Маргарита“ от близкото минало. И двете са дело на художниците Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, които по думите й сътворяват изключително интересни визуални решения със силни послания за двете постановки. Първата е на режисьора Петър Пашов, който според Станчева дава много адекватна на духа на романа трактовка. Историята от книгата на Булгаков за нея е много силна в постановката на Славчо Маленов от серията „Приложна литература за театър“. 

Сценографката вижда тенденция за въвеждане на наратив в театралното действието чрез разказвачи, което понякога завладява силно режисурата и лишава изкуството от уникалния сценичен език, който борави с пластика или статика. Друго, което не одобрява, са честите интерактивни спектакли, които се продуцират на много места с цел привличане на публика. 

Според Станчева добрият спектакъл е не този, който впечатлява с конструкцията или някои от компонентите си, или онзи, който сочи с пръст режисьорската концепция. Тя смята, че само при наличието на ансамбъл от художник, режисьор и актьорска трупа протича двупосочната заразяваща енергия между сцена и салон, която не е физическа екзалтация, а духовно преживяване. 

Проблемът за внасяне на наратив във филмовото или сценично действие

бе обсъден и от другите участници, като Огнян Ковачев даде като успешни примери за преценен и приложен с цялостна поетика задкадров глас във френското кино при Жан-Люк Годар и в унгарското при Марта Месарош и Миклош Янчо, както и в екранизацията по „Хамлет“ на Лорънс Оливие, където героят води вътрешен монолог. По думите на Петър Денчев наративният театър е популярен, а този прийом събужда социална рефлексия в публиката. 

В дискусията бяха обсъдени още въпросът за авторските права в театъра, както и за адаптацията при превод на художествено произведение, където често е невъзможна верността към оригинала, особено при поезията. 

Още от рубриката
Подиум на писателя
Стилът отличава Джейн Ан Филипс, спечелила награда „Пулицър“ за художествена литература
Христина Терзиева
Подиум на писателя
Проф. Николай Овчаров пише книга за аристокрацията по време на Второто българско царство
БТА
Подиум на писателя
Библиотеката на УНСС получи ценно дарение от книги
Йоанна Лашкова
Всичко от рубриката
Божидар Чеков: Огледалото няма вина за това, което показва
Гергана Николова
Българите са най-търпеливият народ, който съм срещал. Но в същото време има много мъдрост в българския народ, защото е оцелял. Това каза Божидар Чеков на представянето на ...
Литературен обзор
Годишни награди връчи за първи път Регионалната библиотека в Монтана
БТА
Литературен обзор
Ясмина Реза е удостоена с международната литературна награда „Чино дел Дука“
Анна Владимирова
Литературен обзор
Доц. Анета Дончева получи награда за цялостен принос за развитието на библиотеките
Гергана Николова
Литературен обзор
Кметство Дебелец за първи път организира инициатива за размяна на книги по случай 24 май
БТА
Подиум на писателя
Стилът отличава Джейн Ан Филипс, спечелила награда „Пулицър“ за художествена литература
Христина Терзиева
Златното мастило
Какво ще видим в първото издание на Черноморски международен литературен фестивал
Мая Стефанова
Експресивно
200 години от издаването на "Рибния буквар"
На бюрото
Ерик Шакур спечели Наградата на книжарите - Prix des Libraires
Анна Владимирова
Авторът и перото
Над 140 издателства ще участват в Пролетния панаир на книгата в София
Златното мастило
Есенно студио за литературен превод
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Свобода: Мемоарите на бившия германски канцлер Ангела Меркел
Мемоарите на бившия германски канцлер Ангела Меркел "Свобода. Мемоари 1954 – 2021“ ще излязат от печат в края на месец ноември, съобщи издателят , цитиран от ДПА. Меркел, която беше начело на Християндемократическия съюз, устоя на множество кризи по време на ...
Избрано
Доц. д.и.н. Мартин Иванов представи книгата си „Бившите хора“ на концлагерна България“
Да представяме картината за репресираните от комунистическия режим у нас само по документите на Държавна сигурност е все едно да разказваме за Холокоста през документите на Гестапо. Това каза доц. д.и.н. Мартин Иванов, който представи в Регионалния историческ ...
Мира Нико: Отвъд честта и чувствата
Ако сте поропуснали
Елена Алексиева : В литературната ни среда от много време се играе с псевдовластови ресурси
В литературната ни среда от много време се играе с някакви псевдовластови ресурси. Казвам „псевдовластови“, защото в литературата няма как да има власт - там, където има власт, литература няма. Това каза писателката Елена Алексиева. В петък книгат ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.